Alt-J – Страхотна вълна… от оптимизъм!

Съществуват хора, дори имам такива познати и приятели, които не слушат музика. Да, докато шофират радиото им работи, понякога дори имат предпочитания към някоя специфична станция, но ако ги попиташ за петте им любими групи, изпълнители или поне албуми… просто ще замълчат. Това често ме тревожи, а понякога дори изпитвам лек срам. Един американски драматург някога е казал : “Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее“.  За мен живот без изкуство – в каквато и да е форма, е до голяма степен… вегетиране.

Днес музиката е по-достъпна от всякога. Десетки хиляди изпълнители са буквално на два клика разстояние – лесно, бързо и често безплатно. Останалото е въпрос на любознателност, потребност и оптимизъм. Защо оптимизъм? Защото има и друга група хора, които слушат музика, но които за съжаление искрено вярват, че качествена музика се е създавала само в миналото. Според тях всичко, което се ражда днес на музикалния хоризонт, е комерсиална пошлост. Е… една от целите на тази статия е да опитам, въпреки огромните усилия на повечето музикални телевизии и радио станции, да покажа на тези хора, че може и да грешат!

Групата, която от няколко дни непрекъснато слушам, и за която пиша днес се нарича Alt-J. Името няма дълбок смисъл – това е просто комбинация от клавиши при MAC компютрите, която изписва символ, използван от групата за лого. През 2007 година в университета в Leeds се срещат четирима студенти – Gwil Sainsbury (китара/бас), Joe Newman (китара/основен вокал), Gus Unger-Hamilton (клавир/вокал) and Thom Green (барабани). Unger-Hamilton, чийто по-голям брат Ferdy работи в Polydor Records учи английска филология, а другите трима – изкуство. През втората година от познанството им Newman показва на Sainsbury няколко от парчетата си и двамата започват да записват в една от залите на университета, ползвайки проста компютърна програма. Необичайното звучене на групата донякъде се дължи и на факта, че живеейки и записвайки в университетски помещения, шумът е трябвало да се сведе до минимум – в резултат на това бас барабаните и бас китарата били пренебрегнати. След дипломирането си вече оформения квартет замианава за Cambridge в търсене на работа. Първия си албум обаче, групата записва в Brixton, като реално изпълнява парчета  във времето когато звукозаписното студио  почива и няма никакви други ангажименти. Групата прекарва две години в репетиции и доизпипване на звученето си, преди да подпише договор с  Infectious Records през декември 2011. Първоначално квартетът се нарича  ‘Daljit Dhaliwal’ и ‘Films’, но тъй като вече имало американска група, носеща името  ‘Films’, групата се спира окончателно на “Alt-J”.

Дебютният албум – “An Awesome Wave” е издаден през 2012, а част от парчетата се ползват в предавания на ВВС, реклами на Nokia, трейлъри на филми и т.н. Албумът печели музикалната награда – British Mercury, а групата е номинирана за най-добра пробиваща група, бритаснки албум на годината и британска група на годината. An Awesome Wave е обявен от BBC Radio 6 Music за албум на 2012, а през 2013 е обявен за албум на годината и от the Ivor Novello Awards!

А как звучи групата? Това наистина е трудно за описание… “Alt-J” звучат толкова разнообразно в рамките на един албум, че е наистина трудно да се определи какво точно свирят като стил. Добрата новина е, че това разнообразие сякаш не е хаотично и преднамерено търсено, а просто се ражда от само себе си. Групата смесва най-различни жанрове (folk, rock bass, catchy pop, hip-hop beats, trip-hop atmosphere, indie-rock quirkiness, electronic heavy synth riffs), но без значение как звучи дадено парче, “Alt-J” успяват да го заредят с някак деликатна емоция. Текстовете определено играят своята роля – понякога са някак твърде лични, интимни, друг път се заиграват с филмови или литературни препратки – например към The Good, the Bad, and the Ugly,  Léon: The Professional  на Люк Бесон и чудесният Where the Wild Things Are. Композицията на парчетата е странна и интересна, понякога забавна просто за следене – как се развива и променя, и как песен, която е стартирала по един начин се превръща в нещо доста различно… често на няколко пъти. Пласт след пласт се редуват – ту увличащо инструментално изпълнение, ту електронни елементи, ту вокали (често на няколко гласа) и всичко това разказва истории. Историите са различни – понякога меланхолични – като в чудесната “Matilda”, друг път брутални и гневни  като във “Fitzpleasure”, но всички звучат някак правдоподобно и увлекателно. А клиповете… трябва да видите клиповете! Рядко попадам на група, която да ме грабне така още от първото слушане. А това е едва дебютният им албум! Ако по някаква причина групата не се разпадне или наводненията в Англия не престанат… какво казваше малката къдрокоса вампирка от онзи чудесен филм – “I want some more!” 🙂

Музиката на “Alt-J” за мен е богата, меланхолична и наистина красива. Нещо повече – изпълва с оптимизъм – не защото звучи ведро и лекомислено, дори напротив, а защото въпреки всичко, докато затънали в битовизмите си се чудим колко по-зле могат да станат нещата, изкуството е живо и някъде наблизо млади хора творят чудесна музика!

Ще завърша с още един цитат – този път на Рахманинов : “Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност“. Приятно слушане!

P.S. След поредица концерти и участия във фестивали по почти всички краища на света, на 13 януари 2014 Gwil Sainsbury (китара/бас) решава да напусне групата. Въпреки това Alt-J продължават своето творчество и участия, и официално обавяват, че Gwil Sainsbury остава техен най-добър приятел. Скептик би помислил, че тази раздяла вещае тъмно бъдеще за групата…

Вместо това, преди по-малко от месец – на 22 септември 2014, Alt-J издадоха втория си албум – “This Is All Yours“.  Еволюирал, въздействащ, определено не особено ведър и със сигурност Чудесен! Вместо да затихне – вълната се превръща в цунами… И всичко това е за вас!

 

Дискография:

1. Intro
2. (Interlude 1)
3. Tessellate
4. Breezeblocks
5. (Interlude 2)
6. Something Good
7. Dissolve Me
8. Matilda
9. Ms
10. Fitzpleasure
11. (Interlude 3)
12. Bloodflood
13. Taro

 

1. Intro
2. Arrival in Nara
3. Nara
4. Every Other Freckle
5. Left Hand Free
6. Garden of England – Interlude
7. Choice Kingdom
8. Hunger of the Pine
9. Warm Foothills
10. The Gospel of John Hurt
11. Pusher
12. Bloodflood pt. II
13. Leaving Nara