Rudra

Francesca Belmonte – смела стъпка напред!

Alternative, Pop, Електронна музика, Соул Comments Off

Nov 212016

До съвсем скоро Francesca Belmonte беше напълно непознато име за мен. Дотолкова непознато, че когато преди няколко дни чух албума й ми отне известо време да се сетя как съм се сдобил с него, и въобще откъде съм попаднал на тази изпълнителка. Слушайки албума бях толкова приятно изненадан, че на моменти откровено изпадах в недоумение как може такова попадение да мине незабелязано и да събира “прах” в компютъра ми месеци наред. Чудих се дали съм чул нейно парче в някой филм, дали съм попаднал на хвалебствия по неин адрес някъде в интернет, или някой ми я е препоръчал.

Разрових се и открих! Francesca Belmonte е момичето зад Tricky. В някои от албумите му тя играе ролята на текстописец и лежерен вокал/беквокал. С майка ирландка и баща италианец, родена в Лондон и отраснала в Ирландия, Francesca се оказва една чудесна смесица от талант, късмет и добър вкус. Късмет, зашото израства в семейсто с влечение към музиката. От баща си се запалва по изпълнители като Van Morrison и the Dubliners, майка и я запознава със Shangri-la, Patti Smith, Debbie Harry и Carole King, а от брат си (също музикант) научава за Nirvana, The Pixies и Tricky. В тийнейджърските си години, когато започва да открива гласа си, Francesca слуша основно Billie Holiday и Nina Simone (с която са родени на една дата – 21-ви февруари), а фактът, че майка й работи като учител по изкуства в училище за надарени музиканти, й помага да опознае и оцени по-добре класическата музика. И Francesca живее с разбирането, че знае доста за музиката… докато на едно пролушване за вокали в Лондон среща Tricky. Той успява да разшири многократно музикалния й хоризонт, да я запознае с групи и изпълнители, за които не е подозирала, а многогодишното им съвместно творчество и приятелство очевидно се отразява благотворно и на двамата.

E… явно е дошло време за Francesca да направи крачка напред… при това смела и решителна. Дебютният и албум “Anima” е истинска находка! Да се говори за конкретен стил според мен е невъзможно и напълно излишно. Албумът е невероятна смесица от електроника, R n’B, Соул, клубна музика, Pop, на моменти джаз и дори в едно парче… български гайди. Парчетата са толкова разнообразни, че често се случва човек да зяпне от изненада, при това не просто защото е останал неподготвен за поредната промяна, а защото всяко от парчетата е поразително добро! Сякаш слушаш сбор от най-добрите хитове на дадена група… но това не е сборен албум, а дебютен албум! При такова начало нямам търпение да чуя какво следва…

Приятно слушане!

Anima (2015)

CD-1	Intro
CD-2	Hiding In The Rushes
CD-3	Stole
CD-4	Keep Moving
CD-5	Walk With You
CD-6	Lying On The Moon
CD-7	Joker
CD-8	Strange Beat
CD-9	Brothers & Sisters
CD-10	Come Take
CD-11	Daisy
CD-12	Driving
CD-13	Fast
CD-14	Your Sons
CD-15	Are You

Glass Animals – или добрата страна на лудостта!

Alternative, Pop, Електронна музика, Рок Comments Off

Feb 162015

Според почитателите на позитивното мислене и някои източни философски течения, човек може да извлече позитиви дори от най-неприятната ситуация.
Не мога да отрека, че животът редовно поднася потвърждения на тази теза.
Ето например преди няколко дни гледах чутовно глупав филм! Дори крайно оптимистично настроен човек би срещнал затруднения да определи филма като добър или поне задоволителен. И тъкмо когато човек би си помислил, че това са поредните безвъзвратно загубени час и половина от живота му – не щеш ли изненада :). В саундтрака на филма небрежно бе поместено чудесно парче, което ме доведе до откриването на тази нова, многообещаваща и откровено ексцентрична indie pop rock група – Glass Animals!

Glass Animals е поредното, но засега окончателно име, което четиримата младежи от Оксфорд избират за групата си след като са се наричали Afro Pony, а след това Alligator Puffin Chicken Go Yeh Woo. Dave Bayley- основен вокал, китара, композиция, текстове, Drew MacFarlane – клавир, синтезатор, Edmund Irwin-вокал, бас и Joe Seaward- перкусии се познават от 13 годишни и на практика са израснали заедно. В един щастлив за меломаните ден Dave показал на Drew няколко парчета и така било поставено началото на нещо, израснало до проект с голям потенциал и , искрено се надявам, светло и плодотворно бъдеще.

За музиката им е твърде сложно да се говори – psychedelic indie е твърде общо понятие, което надали би могло да опише каквото и да е, а наличието на сериозен Beat, електронните елементи и R&B влиянието, което личи на места в албума, трудно би могло да ви даде представа за цялостното звучене на групата. Може би е по-добре, ако въобще имате нужда от предварителна подготовка, за да си изградите някаква нагласа преди слушането, да помислите върху следните няколко факта :

Glass Animals често търсят вдъхновение и творят в колиба в оксфордските гори, пълна с одеала, възглавници и спокойствие 🙂

Фронтменът на групата, Dave Bayley, който учи неврология и в резултат на това е имал продължителни контакти с психично болни пациенти, е бил толкова изнервен при първото записване на парче, че го направил скрит под юрган, завит презглава с одеало…

За да постигне странното и характерно звучене на албума – атмосфера вдъхновена от детската книжка на William Steig “The Zabajaba Jungle“, Dave е записвал звуци от полето близко до къщата му, звуци на дъвчещи зайци и други животни, както и почуквания и потропвания от прибори за готвене и детски играчки…

И не на последно място, четиримата музиканти си падат по еднорози и голи охлюви, и когато са помолени да характеризират групата си с три думи се спират на определението “occult bunny lagoon“…

Първият и засега единствен албум на групата – “Zaba” е издаден през 2014г и макар да трябва да призная, че измежду 11-те парчета има две или три, които все още не успяват да ми се харесат особено, то попадения като “Toes”, ” JDNT” , “Gooey”, “Hazey” и т.н. ме карат да мисля, че за пореден път съвсем случайно съм попаднал на шедьовър! Съжалявам единствено за две неща свързани с групата. Първото е, че кой знае защо не са включили парчето “Еxuss” (от 2013 EP) в албума, а второто, че все още не са издали втори албум :). Приятно слушане!

Дискография:

Zaba (2014)

1. Flip

2. Black Mambo

3. Pools

4. Gooey

5. Walla Walla

6. Intruxx

7. Hazey

8. Toes

9. WYRD

10. Cocao Hooves

11. JDNT

Alt-J – Страхотна вълна… от оптимизъм!

Alternative Comments Off

Feb 192014

Съществуват хора, дори имам такива познати и приятели, които не слушат музика. Да, докато шофират радиото им работи, понякога дори имат предпочитания към някоя специфична станция, но ако ги попиташ за петте им любими групи, изпълнители или поне албуми… просто ще замълчат. Това често ме тревожи, а понякога дори изпитвам лек срам. Един американски драматург някога е казал : “Ролята на изкуството е да създаде един свят, в който може да се живее“. За мен живот без изкуство – в каквато и да е форма, е до голяма степен… вегетиране.

Днес музиката е по-достъпна от всякога. Десетки хиляди изпълнители са буквално на два клика разстояние – лесно, бързо и често безплатно. Останалото е въпрос на любознателност, потребност и оптимизъм. Защо оптимизъм? Защото има и друга група хора, които слушат музика, но които за съжаление искрено вярват, че качествена музика се е създавала само в миналото. Според тях всичко, което се ражда днес на музикалния хоризонт, е комерсиална пошлост. Е… една от целите на тази статия е да опитам, въпреки огромните усилия на повечето музикални телевизии и радио станции, да покажа на тези хора, че може и да грешат!

Групата, която от няколко дни непрекъснато слушам, и за която пиша днес се нарича Alt-J. Името няма дълбок смисъл – това е просто комбинация от клавиши при MAC компютрите, която изписва символ, използван от групата за лого. През 2007 година в университета в Leeds се срещат четирима студенти – Gwil Sainsbury (китара/бас), Joe Newman (китара/основен вокал), Gus Unger-Hamilton (клавир/вокал) and Thom Green (барабани). Unger-Hamilton, чийто по-голям брат Ferdy работи в Polydor Records учи английска филология, а другите трима – изкуство. През втората година от познанството им Newman показва на Sainsbury няколко от парчетата си и двамата започват да записват в една от залите на университета, ползвайки проста компютърна програма. Необичайното звучене на групата донякъде се дължи и на факта, че живеейки и записвайки в университетски помещения, шумът е трябвало да се сведе до минимум – в резултат на това бас барабаните и бас китарата били пренебрегнати. След дипломирането си вече оформения квартет замианава за Cambridge в търсене на работа. Първия си албум обаче, групата записва в Brixton, като реално изпълнява парчета във времето когато звукозаписното студио почива и няма никакви други ангажименти. Групата прекарва две години в репетиции и доизпипване на звученето си, преди да подпише договор с Infectious Records през декември 2011. Първоначално квартетът се нарича ‘Daljit Dhaliwal’ и ‘Films’, но тъй като вече имало американска група, носеща името ‘Films’, групата се спира окончателно на “Alt-J”.

Дебютният албум – “An Awesome Wave” е издаден през 2012, а част от парчетата се ползват в предавания на ВВС, реклами на Nokia, трейлъри на филми и т.н. Албумът печели музикалната награда – British Mercury, а групата е номинирана за най-добра пробиваща група, бритаснки албум на годината и британска група на годината. An Awesome Wave е обявен от BBC Radio 6 Music за албум на 2012, а през 2013 е обявен за албум на годината и от the Ivor Novello Awards!

А как звучи групата? Това наистина е трудно за описание… “Alt-J” звучат толкова разнообразно в рамките на един албум, че е наистина трудно да се определи какво точно свирят като стил. Добрата новина е, че това разнообразие сякаш не е хаотично и преднамерено търсено, а просто се ражда от само себе си. Групата смесва най-различни жанрове (folk, rock bass, catchy pop, hip-hop beats, trip-hop atmosphere, indie-rock quirkiness, electronic heavy synth riffs), но без значение как звучи дадено парче, “Alt-J” успяват да го заредят с някак деликатна емоция. Текстовете определено играят своята роля – понякога са някак твърде лични, интимни, друг път се заиграват с филмови или литературни препратки – например към The Good, the Bad, and the Ugly, Léon: The Professional на Люк Бесон и чудесният Where the Wild Things Are. Композицията на парчетата е странна и интересна, понякога забавна просто за следене – как се развива и променя, и как песен, която е стартирала по един начин се превръща в нещо доста различно… често на няколко пъти. Пласт след пласт се редуват – ту увличащо инструментално изпълнение, ту електронни елементи, ту вокали (често на няколко гласа) и всичко това разказва истории. Историите са различни – понякога меланхолични – като в чудесната “Matilda”, друг път брутални и гневни като във “Fitzpleasure”, но всички звучат някак правдоподобно и увлекателно. А клиповете… трябва да видите клиповете! Рядко попадам на група, която да ме грабне така още от първото слушане. А това е едва дебютният им албум! Ако по някаква причина групата не се разпадне или наводненията в Англия не престанат… какво казваше малката къдрокоса вампирка от онзи чудесен филм – “I want some more!” 🙂

Музиката на “Alt-J” за мен е богата, меланхолична и наистина красива. Нещо повече – изпълва с оптимизъм – не защото звучи ведро и лекомислено, дори напротив, а защото въпреки всичко, докато затънали в битовизмите си се чудим колко по-зле могат да станат нещата, изкуството е живо и някъде наблизо млади хора творят чудесна музика!

Ще завърша с още един цитат – този път на Рахманинов : “Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност“. Приятно слушане!

P.S. След поредица концерти и участия във фестивали по почти всички краища на света, на 13 януари 2014 Gwil Sainsbury (китара/бас) решава да напусне групата. Въпреки това Alt-J продължават своето творчество и участия, и официално обавяват, че Gwil Sainsbury остава техен най-добър приятел. Скептик би помислил, че тази раздяла вещае тъмно бъдеще за групата…

Вместо това, преди по-малко от месец – на 22 септември 2014, Alt-J издадоха втория си албум – “This Is All Yours“. Еволюирал, въздействащ, определено не особено ведър и със сигурност Чудесен! Вместо да затихне – вълната се превръща в цунами… И всичко това е за вас!

Дискография:

An Awesome Wave (2012)

1. Intro
2. (Interlude 1)
3. Tessellate
4. Breezeblocks
5. (Interlude 2)
6. Something Good
7. Dissolve Me
8. Matilda
9. Ms
10. Fitzpleasure
11. (Interlude 3)
12. Bloodflood
13. Taro

This Is All Yours (2014)

1. Intro
2. Arrival in Nara
3. Nara
4. Every Other Freckle
5. Left Hand Free
6. Garden of England – Interlude
7. Choice Kingdom
8. Hunger of the Pine
9. Warm Foothills
10. The Gospel of John Hurt
11. Pusher
12. Bloodflood pt. II
13. Leaving Nara

The Blue Guitar Sessions… или тъжната китара на Jesse Cook!

Джаз Comments Off

Nov 292013

Един от любимите ми филми започва с фразата – “A beginning is a very delicate time“. Наскоро имах чудесна възможност да се уверя в истинността на това твърдение.

Преди няколко месеца гостувах в шоурума на мой добър познат и колега, притежаващ няколко аудио системи от най-висок клас. Докато си приказвахме на една от системите звучеше непознат за мен изпълнител – звучеше тихо, тъй като бяхме в настроение за приказки, и не се заслушах задълбочено. Въпреки това обаче, малкото, което успях да доловя, ми се стори доста приятно. Записах си името на изпълнителя и албума и, когато се прибрах вкъщи, реших да му отделя по-сериозно внимание. Настаних се удобно и заслушах. Накратко – след няколко часа слушане вече бях сериозно очарован от албума и оттогава в общи линии не спирам да го слушам.

Албумът се казва “The Blue Guitar Sessions”, а изпълнителят – Jesse Cook. Да се определи стилът на албума не е съвсем лесна задача, а и не е особено необходимо според мен да се правят такива категоризации. Все пак на някои места описват албума като Джаз, но също така се срещат и определения като Ню ейдж, Етник фюжън и т.н.

Една от странностите на албума е, че е коренно различен, поне според мен, от досегашните изпълнения на Jesse Cook. Направих си труда да се запозная с пълната дискография на този непопулярен и нов за мен изпълнител и се оказа, че изпълнителят не е нито кой знае колко нов – първият му студиен албум е издаден през 1995, нито пък е особено непопулярен – печелил е не една музикална награда, подгрявал е за живи легенди в музиката, а негови парчета се използват във филми, спортни събития и т.н. Но за това по-нататък. Работата е там, че предишните албуми на Jesse Cook никак не можаха да ме грабнат. В тях преобладава твърде характерно фламенко-румба звучене, което има своето обяснение в биографията на изпълнителя, но никак не е по мой вкус. На вас това звучене може и да допадне, но мен не успя да привлече. Тук се връщаме на фразата от любимия ми филм – “Началото е много деликатен момент”. Ако се бях запознал с творчеството на Jesse Cook преди години, надали щеше да ми допадне и може би не бих си правил труда да преслушвам новите му албуми. Така се случи, че началото на запознанството ми с неговата музика беше тъкмо с този негов последен албум, който е толкова различен от всички предишни. Изглежда за пореден път съм извадил голям късмет, но “The Blue Guitar Sessions” бързо се превърна в един от любимите ми албуми, а и досега почти не се сещам за случай, в който да го пусна на някой и той да не го хареса. Няма да се опитвам да опиша музиката в албума – далеч по-добре е да го чуете сами. Водеща разбира се е китарата, но както можете да видите от поместения по-долу списък с изпълнители, разнообразието от инструменти е голямо, звученето на отделните парчета също варира доста, има дори две вокални изпълнения. Слушането на албума на спокойствие може да е наистина хипнотично, особено на някои парчета, музиката е многопластова и увличаща. Понякога споделям с приятели, макар те рядко да са съгласни с тази констатация, че нещо в звученето на албума ми напомня електронна музика – не като тип звук, по-скоро като тип конструкция. Мелодията расте по време на парчето пласт след пласт, като се натрупват нови и нови инструменти и музикални фрагменти…

Ето хората отговорни за създаването на това чудесно музикално творение:

Jacques Brel	Composer
Chris Church	Violin
Pat Collins	Bass
Jesse Cook	Bass, Composer, Engineer, Guitar, Percussion, Photography, Piano, Primary Artist, Producer
Maninho Costa	Percussion (Brazilian)
Emma-Lee	Vocals
Jalacy J. Hawkins	Composer
Amy Laing	Cello
Chendy Leon	Drums, Percussion
Antoine Moonen	Package Design
Doug Sax	Mastering
Dominique Soulard	Cover Art, Photography
Tom Szczesniak	Accordion, Piano

А сега малко за самият Jesse Cooк…

Jesse Cooк е роден в Париж на 28-ми ноември 1964г. в семейството на John Cook – фотограф и кинематограф, и Heather Cook, която е ТВ продуцент и режисьор. Първите няколко години от детството си Jesse Cooк прекарва пътувайки между Париж, Южна Франция и Барселона. Още като хлапе е очарован от китарата и се опитва да възпроизведе звуците, които чува от един от записите, притежавани от родителите му – запис на Manitas de Plata – известен цигански китарист, произхождащ от регион в Южна Франция, наречен Camargue. Сред като родителите му се разделят, Jesse и сестра му заминават с майка си в нейната родина – Канада.

Забелязала увлечението на сина си по китарата, майката на Jesse Cooк го записва на уроци в академията на Eli Kassner, в Торонто, където Jesse започва да учи под прякото ръководство на самия Kassner, който пък е ученик на великия маестро Andrés Segovia. Jesse Cook е още тинейджър, когато баща му се пенсионира и заживява във френския град Arles, в местността Camargue, където негов съсед се оказва Nicolas Reyes – водещ вокал на Gipsy Kings. При честите си визити в Arles, Jesse се очарова все повече и повече от ритмичния фламенко-румба звука на Camargue.

След като завършва средното си образование, Jesse Cooк продължава своето обучение по класическа и джаз китара в Кралската Канадска Музикална Консерватория, Университетът в Йорк и легендарния музикален колеж Berklee в САЩ. Самият той често се шегува, че по-късно се опитвал да забрави всичко научено, докато се потапял в устната традиция на циганската музика, потапяне, което явно му е помогнало да разшири музикалния си кръгозор.

Джаз фестивалът Catalina – през 1995г е повратен момент в кариерата на Jesse Cooк. Дебютния му албум ‘Tempest’ е издаден в Канада от независим лейбъл, но месец по-късно договор с американската компания Narada му осигурява участие във фестивала Catalina. Първоначалната идея била групата да свири през звайсет минутния антракт – в малък бар, етаж по-надолу от главната сцена. Изплнението било толкова добре прието, че поканили Jesse Cook на главната сцена, където публиката го аплодирала на крака в продължение на десет минути, преди да му позволи да продължи да свири. Не след дълго албумът ‘Tempest’ влязъл в абериканската билборд класация под номер 14.

Cook е издава осем студийни албума, три DVDта с изпълнения наживо и обикаля света, опознавайки музикални традиции, които в последствие вплита в музиката си. Освен в самостоятелните си концерти и участия във фестивали, Jesse Cooк взима участие и като подгряваща група за легенди като B.B. King, Ray Charles and Diana Krall. Свири и записва с множество групи и изпълнители, а някои от парчетата му се използват в хитови ТВ сериали, изпълнения на олимпийски игри и т.н. Номиниран е и печели няколко канадски награди за изпълнител и аллбум.

Дискография:

Studio albums

Tempest (1995)
Gravity (1996) Nominated for a Juno Award for Best Global Album
Vertigo (1998) Nominated for a Juno Award for Best Instrumental Album and Nominated for a Juno Award for Best Global Album
Free Fall (2000) Won a Juno Award for Best Instrumental Album and Nominated for a Juno Award for Best Global Album
Nomad (2003) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
Frontiers (2008) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
The Rumba Foundation (2009) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
The Blue Guitar Sessions (2012)

Live albums

Montreal (2004)

Compilation albums

The Ultimate Jesse Cook (2005)
Greatest Hits (2010)

Video albums

One Night at the Metropolis (2007); DVD Nominated for a Juno Award for Music DVD of the Year
The Rumba Foundation (2009); DVD
Jesse Cook: Live in Concert (2012); DVD

Коледен подарък от Linn – безплатно сваляне на 24bit музика с висока резолюция!

Събития Comments Off

Nov 262013

Шотландците от Linn са решили да проявят щедрост по случай коледните празници – като предложат на сайта си безплатно изтегляне на 24битови аудио файлове с висока резолюция.

От 1ви декември – до Коледа – 25ти декември, ще имате възможност да сваляте от сайта на Linn ALAC или FLAC файлове с висока резолюция. Linn остроумно са нарекли кампанията си “24-bits of Christmas”, като реално имате възможност да свалите 25 парчета (26 ако броим тестовото). Предложението за безплатен даунлоуд ще позволи на слушателите да разширят музикалния си хоризонт, сваляйки парчета от множество разнообразни жанрове, парчета на тепърва пробиващи изпълнители, както и на някои утвърдени такива. При всички положения това е чудесен шанс да се сдобиете с добре мастерирани аудио файлове с висока резолюция и да решите за себе си дали това е посока в която си струва да развивате аудио системата и фонотеката си.

За загрявка Linn предлагат хорово изпълнение от прочутата “Месия” на Хендел, в изпълнение на Dunedin Consort. Какво ще ни предложат през дните на декември можем да проверяваме тук – Linn 24-bits of Christmas

източник: http://whathifi.com

Защо тъгува Russian Red…

Alternative, Рок Comments Off

Aug 192013

Музикалният свят е по-необятен от всякога. Десетки хиляди изпълнители и групи предлагат по нещо за всеки вкус. Някои от тях стават световно известни буквално за една вечер, за да изчезнат след по-малко от година и да не оставят никакъв спомен за себе си. Други са се превърнали в живи легенди и година след година издават купища албуми… може би вече някак като навик или задължение. А съществуват и такива, за които можеш да разбереш единствено по щастлива случайност. Изпълнители, които няма да срещнеш по музикалните хит класации, нито пък ще видиш новия им албум изложен на челно място в музикалния магазин. Изпълнители, които тихо, далече от шумотевицата и светлините на прожекторите, творят чудесна мизика.

Такава щастлива случайност беше срещата ми с Russian Red. Мой приятел, чул от негова приятелка, ми спомена за момиче, което прави чудесна, понякога тъжна, друг път игрива и ведра, романтична и някак уютно-меланхолична музика.

Russian Red е артистичния псевдоним на Lourdes Hernández – чаровно момиче, родено в Мадрид през 1985, което пише и изпълнява песните си изцяло на английски. Всъшност името Russian Red идва от цвета на червилото, което Lourdes Hernández обикновено носи.

Проектът Russian Red стартира, когато Lourdes Hernández среща Brian Hunt – музикант с баща англичанин и майка от Испания, с когото Lourdes Hernández записва демо, съдържащо някои парчета, които и до днес не са официално издадени. В началото Russian Red изпълнява парчетата си в малки клубове в Мадрид, но скоро добива популярност и смелост, и се заема с изпълнения в клубове по целия свят – Колумбия, Венецуела, Аржентина, САЩ, Мексико, Коста Рика, Белгия и т.н.

Испанският продуцент Fernando Vacas, предлага на Russian Red да запише албум, който да бъде издаден от в скромния му, независим лейбъл Eureka, и така, през 2008г. се ражда “I Love Your Glasses“. Албумът се оказва повече от успешен и в периода между април 2008 и Декември 2009, Russian Red изпълнява повече от 200 концерта на най-значимите фестивали в Испания и Европа (FIB, Primavera Sound, Jazzaldia, Eurosonic, и т.н.). Следват и наградите – “Най-добър дебютен албум 2008”, “Най-добър женски вокал 2009” три номинации за национална музикална награда и т.н. Парчета на Russian Red започват да се използват във филми и сериали.

Вече добила популярност в Испания, обиколила голяма част от света в турнета, включително Азия, Russian Red можеше да залезе както голяма част от иначе талантливите изпълнители, които постигат голям успех с първия си албум, за да не създадат никога втори, или поне не с такъв успех. Вместо това, Russian Red прави нещо чудесно – “Fuerteventura”. Продуцентът Tony Doogan предлага албумът да бъде записан в Мадрид, но Lourdes Hernández предпочита да се откъсне от обичайната си среда, да се отдели от познатото си обкръжение и начин на живот, за да може да се отдаде изцяло на създаването на албума. Така Russian Red поема на пътешествие до Глазгоу – Шотландия. Lourdes Hernández споделя, че не е плланувала промяна в стила, просто новият албум е чиста, естествена еволюция, следствие на процеса на учене през който е преминала за последните няколко години, през които е част от музикалната индустрия. Повечето песни са написани докато Russian Red е на път, това е и причината те да представят така различни състояния на ума – едно пътуване в мислите на Russian Red. В крайна сметка, албума е продуциран, записан и мастериран от Tony Doogan в Глазгоу, като участие взимат музикантите от Belle & Sebastian и по-конкретно – Richard Colburn (барабани и перкусии), Stevie Jackson (китара, хармоника и бек вокал), Bob Kildea (бас, китара, перкусии, бек вокал) и Mick Cooke (тромпет и флигорна). Към тях се присъединява испанският изпълнител Charlie Bautista (клавир, китара, перкусии и беквокал), както и Manuel Cabezalí (китара в парчето Tarantino).

А резултатът е чудесен! Музика, която не претендира за нищо и в същото време някак въздейства безотказно. Музика, която понякога слушам докато пътувам, докато спя, докато се разхождам в гората… или просто седя и слушам. Понякога игрива, друг път романтична, меланхолична, винаги някак леко тъжна…

Музика, на която може би никога нямаше да попадна, ако не беше се случило мой добър приятел случайно да чуе от негова приятелка и да ми разкаже… И така от ухо на ухо – добрата вест пътува 🙂

Дискография:

I Love Your Glasses (2008)

1. Cigarettes

2. No Past Land

3. They Don’t Believe

4. Gone, Play On

5. Hold It Inside

6. Nice Thick Feathers

7. Kiss My Elbow

8. Take Me Home

9. Walls Are Tired

10. Timing Is Crucial

11. Just Like a Wall

12. Girls Just Want to Have Fun

Fuerteventura (2011)

1. Everyday Everynight

2. The Sun The Trees

3. I Hate You But I Love You

4. Braver Soldier

5. Fuerteventura

6. The Memory Is Cruel

7. Tarantino

8. My Love Is Gone

9. January 14th

10. Nick Drake

11. A Hat

12. Cigarettes Revisited (Bonustrack)

Naim Radio

Събития Comments Off

Jul 062013

За радост на меломаните, Naim Label, следвайки примера на Linn Records, пусна собствена радио станция.
Naim Audio ни предоставя чудесна и за сега напълно безплатна възможност да се запознаем с изпълнителите на Naim Label. Радио станцията предлага непрекъснат стрийминг на 320kbps MP3, с обещание репертоара да се обогатява все повече в бъдеще.

Можете да слушате новата радио станция тук – Naim Radio

Nitin Sawhney

Alternative, Електронна музика Comments Off

Nov 252010

Често, когато хората с вкус към по-изисканата музика чуят думата DJ, си представят човек със скромно или никакво музикално образование, чието основно занимание е да забавлява тълпите с ритмични, не особено богати като композиция, приятно неангажиращи парчета.

Е… случаят с Nitin Sawhney никак не е такъв. Nitin е световно известен продуцент, текстописец, DJ, изпълнител на множество иснтрументи, композитор и… културен пионер! В музиката му са преплетени модерни електронни ритми, професионални изпълнения на всевъзможни инструменти, запомнящи се текстове, вокали изпълнени с емоция и традиционни индийски мотиви… и всичко това поднесено елегантно, премерено и заредено с чудесно специфично настроение.

Nitin Sawhney е роден през 1964 и е отгледан в Rochester, Kent, Англия. Като дете изучава пиано, класическа и фламенко китара, ситар и табла. Посещава математическото училище Sir Joseph Williamson, където става жертва на расистки преследвания от Британския Национален Фронт, а след като напуска, изучава за кратко право в университета на Ливърпул. По това време Nitin среща стария си приятел от училище – acid-jazz изпълнителя на клавири James Taylor и започва да свири като част от групата му – “The James Taylor Quartet”. Скоро Sawhney създава своя група – “The Jazztones” като работи заедно с DJ/продуцента и изпълнител на табла Talvin Singh от “Tihai Trio”.

След преместването си в Лондон, Nitin среща Sanjeev Bhaskar и заедно сформират комедийната група “The Secret Asians” и стартират шоу по BBC Radio, което в последствие прераства в спечелилото редица награди BBC TV скеч шоу “Goodness Gracious Me”. Nitin Sawhney се завръща към музиката и стартира солова кариера през 1993, когато издава първия си самостоятелен албум – “Spirit Dance”, чрез собствената си звукозаписна компания.

До днес Nitin има издадени осем албума. Последният му албум за Outcaste records – “Beyond Skin”(1999) се превръща в големия му пробив, като е номиниран за наградата Mercury и печели наградата на шоуто South Bank, за популярна музика. Впоследствие Richard Branson’s V2 Records подписват договор със Sawhney за шест албума и през 2001г. издават “Prophesy“. Албумът печели редица награди, сред които MOBO, EMMA и наградата на BBC Radio 3 за световна музика. През 2004г. са издадени и двe компилации с ремикси – “All Mixed Up” и “FabricLive.15“. С албума си “Philtre“(2005) Nitin печели наградата за културен обмен на BBC Radio 3. Следват “In the Mind Of… Nitin Sawhney”(2007) и последния му за сега албум “London Undersound”(2008).

В последните години, Nithin Sawhney композира музика за редица филми, телевизионни сериали, реклами, компютърни игри и други проекти, сред които и произведения, изпълнявани от Лондонския и Бирмингамския симфонични оркестри. Оргиналният му и професионален подход към музиката и изкуството като цяло, продължават да му носят редица награди и отличия, и по-важното, да радват многобройните му почитатели!

В интервю, Nitin Sawhney споделя, че винаги се стреми да търси един крехък баланс в музиката си, баланса между това да изразява изцяло себе си… и в същото време да успява да комуникира със слушателя. Музиката му да бъде дълбока и емоционално заредена, и едновременно с това достъпна и разбираема.

Дискография:

Spirit Dance(1993)

01. River Pulse – 3:31

02. Skylight – 4:22

03. Taste – 8:18

04. Spirit Dance – 6:09

05. Pieces of Ten – 5:18

06. Wind and Rain – 3:13

07. Twilight Daze – 9:09

08. Chase The Sun – 9:45

Migration(1995)

01. Migration – 9:59

02. Bahaar – 5:10

03. Hope – 5:50

04. River Pulse (Rain Mix) – 4:02

05. Market Daze – 5:05

06. Punjabi – 4:28

07. Rahnjha – 3:54

08. Awarness – 2:18

Displacing the Priest(1996)

01. Oceans and Rain – 4:20

02. In The Mind – 4:39

03. Herecica Latino – 2:52

04. Saudades – 3:42

05. Displacing The Priest – 8:37

06. Bengali Song – 4:08

07. Streets – 3:54

08. Voices – 2:18

09. Pieces of Ten (Chandru Mix) – 7:22

10. Vidya – 1:31

Beyond Skin(1999)

01. Broken Skin – 5:05

02. Letting Go – 5:37

03. Homelands – 6:57

04. The Pilgrim – 5:22

05. Tides – 5:54

06. Nadia – 5:48

07. Immigrant – 7:17

08. Serpents – 7:16

09. Anthem Without Nation – 7:22

10. Nostalgia – 3:50

11. The Conference – 3:18

12. Beyond Skin – 4:27

Prophesy(2001)

01. Sunset – 4:45

02. Nothing – 3:52

03. Acquired Dreams – 6:32

04. Nothing More – 1:09

05. Moonrise – 4:54

06. Street Guru (Part One) – 2:16

07. The Preacher – 3:07

08. Breathing Light – 4:49

09. Developed – 1:03

10. Footsteps – 2:09

11. Walk Away – 2:40

12. Cold & Intimate – 3:09

13. Street Guru (Part 2) – 2:08

14. Ripping Out Tears – 3:50

15. Prophesy – 6:25

Human(2003)

01 The River – 4:21

02. Eastern Eyes – 4:50

03. Say Hello – 5:45

04. Falling Angels – 3:53

05. Falling – 4:49

06. Heer – 4:52

07. Fragile Wind – 4:16

08. Promise – 4:18

09. Chetan Jivan (Conscious Life) – 3:11

10. Rainfall – 3:43

11. Waiting (O Mistress Mine) – 4:16

12. RAAG – 6:18

13. The Boatman – 2:08

Philtre(2005)

01 Everything – 3:57

02. Spark – 3:42

03. Dead Man – 4:19

04. Rag Doll – 1:27

05. Mausam – 4:01

06. Journey – 5:07

07. Void – 2:16

08. Koyal(Songbird) 3:47

09. Noches En Vela (Part 1) – 1:39

10. Noches En Vela (Part 2) – 4:21

11. Mirage – 0:43

12. Throw – 4:48

13. Flipside – 3:29

14. Brainwaves – 0:45

15. Footprints – 5:20

16. The Search – 5:51

17. Sanctuary – 2:01

London Undersound(2008)

1. Days of Fire (featuring Natty) Read

2. October Daze (featuring Tina Grace)

3. Bring It Home (featuring Imogen Heap)

4. Interlude I – Ghost Image

5. My Soul (featuring Paul McCartney)

6. Interlude II – Soledad

7. Distant Dreams (featuring Roxanne Tataei)

8. Interlude III – Street Sounds

9. Shadowland (featuring Ojos de Brujo)

10. Daybreak (featuring Faheem Mazhar)

11. Interlude IV – Identity

12. Ek Jaan (featuring Reena Bhardwaj)

13. Transmission (featuring Tina Grace)

14. Interlude V – Tension

15. Last Train To Midnight (featuring Aruba Red)

16. Interlude VI – Ronald Gray

17. Firmament

18. Charu Keshi Rain (featuring Anoushka Shankar)

Last Days of Meaning (2011)

1. The Devil And Midnight 3:44

2. Reflections 1 1:32

3. Confessions From The Womb 3:08

4. Reflections 2 1:07

5. Say You Will 3:49

6. Reflections 3 1:48

7. I’m Done 3:20

8. Kite 4:54

9. Reflections 4 1:27

10. Projector 3:04

11. Reflections 5 1:35

12. Daydream 1:55

13. Tender World 3:15

14. So Long 3:43

15. Reflections 6 1:08

16. Laugh 3:17

17. Reflections 7 0:36

18. Taste The Air 4:35

19. Reflections 8 0:27

ONEZERO (2013)

01 Accept Yourself 2:33
02 Sunset 4:13
03 Devil And Midnight 4:32
04 Longing 4:29
05 Tides 2:57
06 Breathing Light 3:57
07 Letting Go 4:12
08 Timetrap 3:54
09 Henrecia Latina 3:37
10 Shadowland 4:26
11 Homelands 5:48
12 Noches En Vela 3:37
13 The Conference 1:42
14 Nadia 4:48
15 River Pulse 3:11
16 Dead Man 4:42
17 I Ask You (Featuring Joss Stone) 3:59

Brendan Perry

Alternative Comments Off

Jun 212010

Brendan Perry пее и свири на различни инструменти, някои от които са наистина екзотични. До скоро той беше известен главно като мъжката половина от Dead Can Dance – група, в която заедно с Lisa Gerrard години наред твориха чудесна музика. Наскоро обаче Brendan Perry беше в България, представяйки втория си самостоятелен албум “Arк” и с това, надявам се ще стане още по-популярен сред ценителите на такъв вид музика у нас.

Brendan Perry е роден през 1959г. в Лондон, в английско-ирландско семейство и израства и учи там, докато семейството му не емигрира в Нова Зеландия. Perry започва да свири на китара в католическото училище в Нова Зеландия, но така и не получава официално музикално образование. След дипломирането си, той работи различни неща, докато през 1977г. се присъединява към групата “The Scavengers”. Отначало Brendan свири на бас китара, но впоследствие вокалиста напуска групата и Perry поема и неговите функции. Освен няколкото оригинални парчета, които има, групата често прави кавъри на “The Stooges”, “New York Dolls” и “Psychedelia”.

През 1979г. групата се мести в Австралия и сменя името си на “Marching Girls”.

През 1980г. Brendan Perry напуска групата, решен да се отдаде на солова кариера и започва да експериментира с нови, интересни и алтернативни ритми.

През 1981г. Perry създава “Dead Can Dance” заедно със Simon Monroe и Paul Erikson (и двамата напускат скоро, след като групата се премества в Лондон), и Lisa Gerrard.

През 1999г. Brendan Perry издава първия си солов албум “Eye of the Hunter” съдържащ песни писани от Perry, както и кавър на песента на Tim Buckley – “I Must Have Been Blind” . Впоследствие Perry прави кавъри на още три песни на Tim Buckley – “Happy Time”, “Chase the Blues Away” и “Dream Letter”.

В периода 2000г. – 2005г. Brendan Perry, заедно с брат си Robert, изнасят серия от семинари относно Афро – Кубинските и Западно Африканските традиционни ударни инструменти в изоставената ирландска катедрала Quivvy Church, където Brendan записва и обитава.

Последната група на Brendan “Quivvy Samba Band”, съществува до 2006г., когато той напуска, за да отиде на турне с Dead Can Dance.

През 2010г. излиза новия солов албум на Brendan Perry – “Ark”

Солова Дискография:

Eye of the Hunter (1999)

“Saturday’s Child” – 4:30
“Voyage of Bran” – 5:33
“Medusa” – 6:10
“Sloth” – 3:32
“I Must Have Been Blind” – 5:07
“The Captive Heart” – 4:00
“Death Will Be My Bride” – 5:46
“Archangel” – 7:35

Ark (2010)

1. Babylon
2. The Bogus Man
3. Wintersun
4. Utopia
5. Inferno
6. This Boy
7. The Devil and the Deep Blue Sea
8. Crescent

Youn Sun Nah

Джаз Comments Off

Jun 072010

В наши дни, джаз изпълнител от Корея звучи все още твърде екзотично. Но всеки който е наясно, какви огромни усилия полагат азиатците за образование и популяризация в сферата на музиката, знае и за бързо растящия кръг от азиатски фенове на джаза. Погледнато от този ъгъл, дори е странно, че има толко малко популярни джаз изпълнители от Корея или Япония например. Youn Sun Nah е на път да промени това с гласа си…

Youn Sun Nah е родена през 1969г. в Сеул Корея в семейство на музиканти – баща диригент и майка класическа певица. Музикалния си дебют прави на двадесет и три годишна възраст, но едва на двадесет и шест, решава да направи музиката своя професия. През 1995 заминава в Париж, за да изучава джаз и френски шансони в школата CIM – едно от най-старите джаз училища в Европа, в Националния Музикален Институт в Beauvais и консерваторията Nadia and Lili Boulanger. Вроденият и талант за джаз проличава бързо, когато с групата си – “YSN 5tet” формирана през 1996, започват да свирят в парижките джаз клубове. Доброто и представяне в клубовете и на редица джаз конкурси и издейства множество покани за работа с известни музиканти. За шест години Youn Sun Nah издава пет албума, изнася редица концерти във Франция, Европа и Азия, включително и в Корея, и през 2003г. печели корейскя национална награда за най-добър изпълнител. През 2004г. албумът “So I am” е приет възторжено от френската публика и преса, и през 2005г. Youn Sun Nah печели голямата награда в престижния конкурс Jazz a Juan, а също и награда за най-добър млад изпълнител в Корея. През 2007г. Youn Sun Nah издава албума си “Memory Lane”, който бързо става бестселър в Корея.

Повратен момент в кариерата и, е запознанството на Youn Sun Nah с шведския виртуоз на китарата Ulf Wakenius. Двамата се разбират толко добре, че решават да проведат заедно няколко концерта в Корея и да запишат албум. Първоначалната идея е албума да е дует, но Ulf е изключително зает, и се налага да намерят продуцент. Ulf Wakenius предлага Lars Danielsson – човек от който Youn Sun Nah отдавна се възхищава. Нещата започват да се нареждат от самосебе си. Lars Danielsson не само продуцира, а и свири на бас, и довежда в групата норвежкия тромпетист Mathias Eick. Накрая към тях се присъединява и френския перкусионист Xavier Desandre-Navarre.

Youn Sun Nah споделя: “С групата в Париж, всичко беше някак като експеримент, всички бяхме доста “зелени” и неуверени…С Ulf, Lars, Mathias и Xavier, обаче се чувствам спокойна и уверена още от първия момент. С тях няма нужда да доказваш нищо, и това те прави още по-дързък.”

Албума “Voyage” е издаден в Европа през 2009г. от ACT – една от най-сериозните джаз звукозаписни компании в света!

Дискография:

Youn Sun Nah, Lento (ACT, 2013)
Youn Sun Nah, Same Girl (ACT, 2010)
Youn Sun Nah, Voyage (ACT, 2009)
Youn Sun Nah, Memory Lane (Seoul Records, 2007)
Youn Sun Nah 5Tet, So I Am (ICG, 2004)
Youn Sun Nah, Down By Love (Sony Music, 2003)
Youn Sun Nah 5Tet, Light For The People (ICG, 2002)
Youn Sun Nah, Reflet (Sony Music, 2001)

Older Entries