Защо тъгува Russian Red…

Музикалният свят е по-необятен от всякога. Десетки хиляди изпълнители и групи предлагат по нещо за всеки вкус. Някои от тях стават световно известни буквално за една вечер, за да изчезнат след по-малко от година и да не оставят никакъв спомен за себе си. Други са се превърнали в живи легенди и година след година издават купища албуми… може би вече някак като навик или задължение. А съществуват и такива, за които можеш да разбереш единствено по щастлива случайност. Изпълнители, които няма да срещнеш по музикалните хит класации, нито пък ще видиш новия им албум изложен на челно място в музикалния магазин. Изпълнители, които тихо, далече от шумотевицата и светлините на прожекторите, творят чудесна мизика.

Такава щастлива случайност беше срещата ми с Russian Red. Мой приятел, чул от негова приятелка, ми спомена за момиче, което прави чудесна, понякога тъжна, друг път игрива и ведра, романтична и някак уютно-меланхолична музика.

Russian Red е артистичния псевдоним на Lourdes Hernández – чаровно момиче, родено в Мадрид през 1985, което пише и изпълнява песните си изцяло на английски. Всъшност името Russian Red идва от цвета на червилото, което Lourdes Hernández обикновено носи.

Проектът Russian Red стартира, когато Lourdes Hernández среща Brian Hunt – музикант с баща англичанин и майка от Испания, с когото Lourdes Hernández записва демо, съдържащо някои парчета, които и до днес не са официално издадени. В началото Russian Red изпълнява парчетата си в малки клубове в Мадрид, но скоро добива популярност и смелост, и се заема с изпълнения в клубове по целия свят – Колумбия, Венецуела, Аржентина, САЩ, Мексико, Коста Рика, Белгия и т.н.

Испанският продуцент Fernando Vacas, предлага на Russian Red да запише албум, който да бъде издаден от в скромния му, независим лейбъл Eureka, и така, през 2008г. се ражда “I Love Your Glasses“. Албумът се оказва повече от успешен и в периода между април 2008 и Декември 2009, Russian Red изпълнява повече от 200 концерта на най-значимите фестивали в Испания и Европа (FIB, Primavera Sound, Jazzaldia, Eurosonic, и т.н.). Следват и наградите – “Най-добър дебютен албум 2008”, “Най-добър женски вокал 2009” три номинации за национална музикална награда и т.н. Парчета на Russian Red започват да се използват във филми и сериали.

Вече добила популярност в Испания, обиколила голяма част от света в турнета, включително Азия, Russian Red можеше да залезе както голяма част от иначе  талантливите изпълнители, които постигат голям успех с първия си албум, за да не създадат никога втори, или поне не с такъв успех. Вместо това, Russian Red прави нещо чудесно – “Fuerteventura”.  Продуцентът Tony Doogan предлага албумът да бъде записан в Мадрид, но Lourdes Hernández предпочита да се откъсне от обичайната си среда, да се отдели от познатото си обкръжение и начин на живот, за да може да се отдаде изцяло на създаването на албума.  Така Russian Red поема на пътешествие до Глазгоу – Шотландия. Lourdes Hernández споделя, че не е плланувала промяна в стила, просто новият албум е чиста, естествена еволюция, следствие на процеса на учене през който е преминала за последните няколко години, през които е част от музикалната индустрия. Повечето песни са написани докато Russian Red е на път, това е и причината те да представят така различни състояния на ума – едно пътуване в мислите на Russian Red.  В крайна сметка, албума е продуциран, записан и мастериран от Tony Doogan в Глазгоу, като участие взимат музикантите от Belle & Sebastian и по-конкретно – Richard Colburn (барабани и перкусии), Stevie Jackson (китара, хармоника и бек вокал), Bob Kildea (бас, китара, перкусии, бек вокал) и Mick Cooke (тромпет и флигорна). Към тях се присъединява испанският изпълнител Charlie Bautista (клавир, китара, перкусии и беквокал), както и Manuel Cabezalí (китара в парчето Tarantino).

А резултатът е чудесен! Музика, която не претендира за нищо и в същото време някак въздейства безотказно. Музика, която понякога слушам докато пътувам, докато спя, докато се разхождам в гората… или просто седя и слушам. Понякога игрива, друг път романтична, меланхолична, винаги някак леко тъжна…

Музика, на която може би никога нямаше да попадна, ако не беше се случило мой добър приятел случайно да чуе от негова приятелка и да ми разкаже… И така от ухо на ухо – добрата вест пътува 🙂

Дискография:

1. Cigarettes

2. No Past Land

3. They Don’t Believe

4. Gone, Play On

5. Hold It Inside

6. Nice Thick Feathers

7. Kiss My Elbow

8. Take Me Home

9. Walls Are Tired

10. Timing Is Crucial

11. Just Like a Wall

12. Girls Just Want to Have Fun

 

1. Everyday Everynight

2. The Sun The Trees

3. I Hate You But I Love You

4. Braver Soldier

5. Fuerteventura

6. The Memory Is Cruel

7. Tarantino

8. My Love Is Gone

9. January 14th

10. Nick Drake

11. A Hat

12. Cigarettes Revisited (Bonustrack)