Един от любимите ми филми започва с фразата – “A beginning is a very delicate time“. Наскоро имах чудесна възможност да се уверя в истинността на това твърдение.
Преди няколко месеца гостувах в шоурума на мой добър познат и колега, притежаващ няколко аудио системи от най-висок клас. Докато си приказвахме на една от системите звучеше непознат за мен изпълнител – звучеше тихо, тъй като бяхме в настроение за приказки, и не се заслушах задълбочено. Въпреки това обаче, малкото, което успях да доловя, ми се стори доста приятно. Записах си името на изпълнителя и албума и, когато се прибрах вкъщи, реших да му отделя по-сериозно внимание. Настаних се удобно и заслушах. Накратко – след няколко часа слушане вече бях сериозно очарован от албума и оттогава в общи линии не спирам да го слушам.
Албумът се казва “The Blue Guitar Sessions”, а изпълнителят – Jesse Cook. Да се определи стилът на албума не е съвсем лесна задача, а и не е особено необходимо според мен да се правят такива категоризации. Все пак на някои места описват албума като Джаз, но също така се срещат и определения като Ню ейдж, Етник фюжън и т.н.
Една от странностите на албума е, че е коренно различен, поне според мен, от досегашните изпълнения на Jesse Cook. Направих си труда да се запозная с пълната дискография на този непопулярен и нов за мен изпълнител и се оказа, че изпълнителят не е нито кой знае колко нов – първият му студиен албум е издаден през 1995, нито пък е особено непопулярен – печелил е не една музикална награда, подгрявал е за живи легенди в музиката, а негови парчета се използват във филми, спортни събития и т.н. Но за това по-нататък. Работата е там, че предишните албуми на Jesse Cook никак не можаха да ме грабнат. В тях преобладава твърде характерно фламенко-румба звучене, което има своето обяснение в биографията на изпълнителя, но никак не е по мой вкус. На вас това звучене може и да допадне, но мен не успя да привлече. Тук се връщаме на фразата от любимия ми филм – “Началото е много деликатен момент”. Ако се бях запознал с творчеството на Jesse Cook преди години, надали щеше да ми допадне и може би не бих си правил труда да преслушвам новите му албуми. Така се случи, че началото на запознанството ми с неговата музика беше тъкмо с този негов последен албум, който е толкова различен от всички предишни. Изглежда за пореден път съм извадил голям късмет, но “The Blue Guitar Sessions” бързо се превърна в един от любимите ми албуми, а и досега почти не се сещам за случай, в който да го пусна на някой и той да не го хареса. Няма да се опитвам да опиша музиката в албума – далеч по-добре е да го чуете сами. Водеща разбира се е китарата, но както можете да видите от поместения по-долу списък с изпълнители, разнообразието от инструменти е голямо, звученето на отделните парчета също варира доста, има дори две вокални изпълнения. Слушането на албума на спокойствие може да е наистина хипнотично, особено на някои парчета, музиката е многопластова и увличаща. Понякога споделям с приятели, макар те рядко да са съгласни с тази констатация, че нещо в звученето на албума ми напомня електронна музика – не като тип звук, по-скоро като тип конструкция. Мелодията расте по време на парчето пласт след пласт, като се натрупват нови и нови инструменти и музикални фрагменти…
Ето хората отговорни за създаването на това чудесно музикално творение:
| Jacques Brel | Composer |
| Chris Church | Violin |
| Pat Collins | Bass |
| Jesse Cook | Bass, Composer, Engineer, Guitar, Percussion, Photography, Piano, Primary Artist, Producer |
| Maninho Costa | Percussion (Brazilian) |
| Emma-Lee | Vocals |
| Jalacy J. Hawkins | Composer |
| Amy Laing | Cello |
| Chendy Leon | Drums, Percussion |
| Antoine Moonen | Package Design |
| Doug Sax | Mastering |
| Dominique Soulard | Cover Art, Photography |
| Tom Szczesniak | Accordion, Piano |
А сега малко за самият Jesse Cooк…
Jesse Cooк е роден в Париж на 28-ми ноември 1964г. в семейството на John Cook – фотограф и кинематограф, и Heather Cook, която е ТВ продуцент и режисьор. Първите няколко години от детството си Jesse Cooк прекарва пътувайки между Париж, Южна Франция и Барселона. Още като хлапе е очарован от китарата и се опитва да възпроизведе звуците, които чува от един от записите, притежавани от родителите му – запис на Manitas de Plata – известен цигански китарист, произхождащ от регион в Южна Франция, наречен Camargue. Сред като родителите му се разделят, Jesse и сестра му заминават с майка си в нейната родина – Канада.
Забелязала увлечението на сина си по китарата, майката на Jesse Cooк го записва на уроци в академията на Eli Kassner, в Торонто, където Jesse започва да учи под прякото ръководство на самия Kassner, който пък е ученик на великия маестро Andrés Segovia. Jesse Cook е още тинейджър, когато баща му се пенсионира и заживява във френския град Arles, в местността Camargue, където негов съсед се оказва Nicolas Reyes – водещ вокал на Gipsy Kings. При честите си визити в Arles, Jesse се очарова все повече и повече от ритмичния фламенко-румба звука на Camargue.
След като завършва средното си образование, Jesse Cooк продължава своето обучение по класическа и джаз китара в Кралската Канадска Музикална Консерватория, Университетът в Йорк и легендарния музикален колеж Berklee в САЩ. Самият той често се шегува, че по-късно се опитвал да забрави всичко научено, докато се потапял в устната традиция на циганската музика, потапяне, което явно му е помогнало да разшири музикалния си кръгозор.
Джаз фестивалът Catalina – през 1995г е повратен момент в кариерата на Jesse Cooк. Дебютния му албум ‘Tempest’ е издаден в Канада от независим лейбъл, но месец по-късно договор с американската компания Narada му осигурява участие във фестивала Catalina. Първоначалната идея била групата да свири през звайсет минутния антракт – в малък бар, етаж по-надолу от главната сцена. Изплнението било толкова добре прието, че поканили Jesse Cook на главната сцена, където публиката го аплодирала на крака в продължение на десет минути, преди да му позволи да продължи да свири. Не след дълго албумът ‘Tempest’ влязъл в абериканската билборд класация под номер 14.
Cook е издава осем студийни албума, три DVDта с изпълнения наживо и обикаля света, опознавайки музикални традиции, които в последствие вплита в музиката си. Освен в самостоятелните си концерти и участия във фестивали, Jesse Cooк взима участие и като подгряваща група за легенди като B.B. King, Ray Charles and Diana Krall. Свири и записва с множество групи и изпълнители, а някои от парчетата му се използват в хитови ТВ сериали, изпълнения на олимпийски игри и т.н. Номиниран е и печели няколко канадски награди за изпълнител и аллбум.
Дискография:
Studio albums
- Tempest (1995)
- Gravity (1996) Nominated for a Juno Award for Best Global Album
- Vertigo (1998) Nominated for a Juno Award for Best Instrumental Album and Nominated for a Juno Award for Best Global Album
- Free Fall (2000) Won a Juno Award for Best Instrumental Album and Nominated for a Juno Award for Best Global Album
- Nomad (2003) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
- Frontiers (2008) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
- The Rumba Foundation (2009) Nominated for a Juno Award for World Music Album of the Year (sponsored by Canada Council for the Arts)
- The Blue Guitar Sessions (2012)
Live albums
- Montreal (2004)
Compilation albums
- The Ultimate Jesse Cook (2005)
- Greatest Hits (2010)
Video albums
- One Night at the Metropolis (2007); DVD Nominated for a Juno Award for Music DVD of the Year
- The Rumba Foundation (2009); DVD
- Jesse Cook: Live in Concert (2012); DVD
Sorry, the comment form is closed at this time.